Пушенето на нестандартни места – увеличава ли удоволствието?

Posted on 11 November 2010 by nicofree

Специално за онази порода хора, които, когато видят текст по-дълъг от SMS изпадат в паника, ще направя следното обобщение, за да не ги мъчи любопитството:

За да направиш живота си труден, просто трябва да пушиш. Пушачът ежедневно трябва да преодолява трудности и несгоди, които са непознати на хората, които не пушат. Пушенето сериозно затруднява живота, като непрестанно намалява качеството му.

Да пуша, къде? Няма значение.

Когато пушех редовно, много от тези проблеми и трудности не ми правеха впечатление – много по-важно беше да си взема дозата никотин, независимо от ситуацията. Нямаше прекалено студен балкон, мрачно мазе или прекалено вмирисана и одимена стая за пушене, която да ме спре да запаля.

Сега, когато гледам нещата с очите на човек, който не пуши, виждам как никотиновата зависимост ме е заслепявала за съвсем очевидни неща. Но, ако трябва да съм съвсем честен, и тогава виждах, че понякога, за да запаля цигара трябва да направя компромис със себе си, но явно никотина е бил по силен от мен, по това време. Често се налагаше да изпълнявам не особено приятни гимнастики за да запаля цигара, и често бях напълно наясно как се самоунижавам заради един фас. Толкова познато усещане за един пушач, толкова познато, че в един момент човек свиква да се самоунижава и не забелязва.

За това искам да драсна тази статия – за да ви подсетя за урока, за съзнателното пушене, и за да започнете отново да забелязвате компромисите, които ви се налага да правите със себе си.

Самотният пушач

Аналогията е взета само заради сходното звучене, а не заради героичния профил. Докато се качвах към офиса, минах през лабиринт от подземни паркинги. Лятно време, тези паркинги се превръщат във високотемпературни, силно задушливи, мрачни места. Това се дължи на безбройните коли в тях, чиито двигатели изстиват, както и на отработените газове от тях, отделени при маневриране.
Паркинга е изпълнен с тежък за дишане въздух, слабо осветление и още нещо. Нещо в ъглите. Нещо около служебните входове.

Хора, които пушат.

Докато минавах с бърза крачка през паркинга, като се стремях да не вдишвам от горещата трага, богата на въглероден двуокис, в ъгъла до служебния вход на магазина виждам един човек, който е запалил цигара. Той е сам и явно е дошъл тук колкото за цигарка, иначе би се чупил от това място веднага. Пуши по начин, характерен за всички самотни пушачи, на които им се налага да запалят на супер гнусно място – няколко бързи дръпки, след това тръскане, поглеждане как напредва фаса, оглеждане, малко гузно, пак няколко бързи дръпки …Точно като човек, който ясно разбира, че не се намира там, където иска да бъде и пуши така , сякаш изпуска нещо важно, от другата страна на служебния вход.

„Какво изпускам?” –може би се е питал някой пушач, на който се е случвало да запали цигара на някое много скапано място (тоалетна, измръзнала тераса, заседнал в асансьора, докато му се пикае …).
Общо взето, изпуска живота си. Изпуска го от контрол.

Ах, тези момичета в магазините …

Усмихнах се съчувствено, но ведро на този подземен пушач и в отговор получих изненадана и малко измъчена усмивка.
Позамислих се за този конкретен, подземен пушач, докато минавах покрай него. От другата страна на вратата до него се намираше един чист, светъл и свеж свят, с климатизиран въздух, красиви, усмихнати и напарфюмирани продавач-консултантки. От тази страна на вратата беше тъмно, миризливо и смазващо горещо. И въпреки това, този самотен пушач беше предпочел да излезе от света на хората и да отиде в света на паркираните автомобили, за да задоволи глада на тялото си за никотин. И този никотин той вкарва в тялото си като запали огън в купчинка сухи, богати на катран листа, и после всмуква дима от тяхното горене в дробовете си, насред всичкия този задух и смрад.
Зачудих се – дали наистина на този човек толкова му се пуши, или просто по навик е отишъл да запали една цигарка?
Дали наистина толкова му се пуши, че за малко да забрави всяка практическа мисъл и сам да се обрече на това мъчение – да стои в този вмирисан гараж и да диша дим от запалена трева?
Зачудих се, дали идеята би му изглеждала абсурдна, ако след малко, след като си е изпушиш цигарата, му предложа да отидем до паркинга и, просто така, да поседим малко вътре, докато си говорим?
Как ли би ме изгледал ако му предложа, в горещ летен ден, да запалим една купчина листа и да вдишваме дима, заедно?

Всъщност, много по-вероятно е, след като загаси цигарата си, човекът да се втурне обратно в нормалния свят на хората, и да се държи съвсем нормално, поне до следващия пристъп на никотинов глад, който отново ще го накара да се държи неадекватно. Дано да има късмет тогава и наблизо да има някое по-човешко място за пушене, от тази миризлива сауна.
Много важен момент – пушаческата солидарност.


Обикновено в такива моменти хората, които пушат търсят подкрепа и опора в броя. Ако пушачите са няколко, повече от един, те някак си успяват да си дават кураж един на друг и така успяват да забравят факта, че в момента пафкат на някое забравено от хлебарките място, например най-задръстената тоалетна в запустял бар край Бомбай.

Когато са няколко, пушачите вече с лекота понасят несгодите и самоунижението – щом като друг е склонен да го направи за една цигара, значи и аз мога … Да се чудиш до къде може да се стигне?
Всичко това няма особен смисъл, ако не кажа най-важното:


Хората, които пушат са жертви на никотиновата си пристрастеност. Никой от тях не би прекарал и минута на идиотските места, на които е пушил, ако не пушеше, на първо време. Но, поривите за пушене ги карат да вървят срещу себе си, и да се самозалъгват, че всичко си е ОК и няма нищо кой знае какво в това, че им се налага да пушат на места, които и кучетата не биха маркирали.
За всеки пушач е въпрос на време да разбере, че не иска цигарите да управляват живота му. Само на време.
Ако сте от тези пушачи, на които им помръзна да се самоунижават и да се завират във вмирисани ъгли, помещения или цели изолатори, предлагам ви краткия курс за спиране на цигарите в моя блог!

Време е за коментари: Кое е най-идиотското място, на което сте пушили?

Ако се регистрирате, ще получите информация за това как да спрете цигарите по възможно най-лесния начин. Ще получите безплатен мини курс на е-мейла си, който ще ви подпомогне да постигнете мечтаната свобода от никотина!

Първите 100 регистрирани за мини курса, ще получат като подарък и една лекция, която ще ви помогне да не напълнеете нито с един килограм след като спрете да пушите!

Не се колебайте да поискате своята свобода!

Пожелавам ви УСПЕХ!

1 Comments For This Post

  1. aysun Says:

    nikotina i mn vreden za malki deca sa6to i za golemite to pri4inqva mn bolesti kato rak na beliq drop,insult i infarkt.pri4inqva po-barzo ostarqvane i DOVEJDA DO MA4ITELNA SMART
    pu6eneto vredi seriozno na vas i na drugite okolo vas haha