Спиране на цигарите и кучето на Павлов

Posted on 28 January 2011 by nicofree

Ако сте пушач, значи знаете как в точно определени ситуации ви се допушва. Например, в момента, в който с автомобила спрете в задръстването, веднага ви се допушва. Или на спирката на градския транспорт.

Ще ви обясня защо това се случва и защо много хора погрешно смятат пушенето за „вреден навик”, докато то всъщност е никотинова зависимост.

Вреден навик? Едва ли …

Днес, докато тренирах във фитнеса, един познат, на който помогнах с мотивацията за спиране на цигарите ми сподели, че днес, сутринта, след повече от 2 седмици непушене, изведнъж сутринта много му се припушило. Казва – „Застанах с кафенцето пред прозореца и за момент ми се допуши, по-скоро по навик.”

И за това реших да ви споделя някои мои мисли по въпроса за „навика” за пушене.

Едно от най-честите определения за пушенето, които можете да срещнете е „вреден навик”.

Докато за първата част на определението нямам никакви забележки, то определено имам по втората част. Замислете се, навик ли е пушенето?

Истината е, че човек много лесно променя навиците си. Дали това ще е маршрута до работа или мястото от където си купува вестник, или каквото и да е, което влиза в категорията навик.

Промяната на навика става напълно безболезнено, без да се нуждаете от книги, терапия или специални консултации. Без да напълнете от това и без да изпадате в нервни кризи.

Точно така – всеки навик, вие можете да смените лесно и безболезнено, без да изпитвате нужда да се върнете към него.

Ако пушенето беше просто навик – защо тогава не можете да го оставите и да преминете към нещо друго с такава лекота, както хората сменят маршрута до работното място?

Отговорът е много прост:

Пушенето не е навик, никога не е било и няма да бъде.

Вреден навик е да си гризеш ноктите. Вреден навик е да се храниш с мръсни ръце. Вреден навик е да забравяш рождения ден на тъща си. Ето ви вредни навици, които обаче могат да се променят елементарно и лесно.

Но пушенето не е навик. Ако смятате, че е навик, опитайте една седмица да не пушите. Би трябвало да е лесно – в случай, че  е просто навик.

Има нещо още по-странно, обаче. Вие искате да спрете да пушите, чудите се как да го направите и така сте стигнали и до тази статия.  Вие искате да спрете с този „вреден навик”, но се оказва, че не е толкова лесно, колкото да си сложиш ремайндер за рождения ден на тъща си.

Сега да погледнем същината на въпроса.

Защо пушенето се оприличава с навик?

Навик, да застанеш на спирката и да си запалиш цигара. Навик, да запалиш с колегите преди работа в офиса. Навик да запалиш цигара след дълга работна среща. Навик да запалиш в колата, докато чакаш жена ти да остави детето на градина …

Оприличава се с навик, тъй като ситуациите в които палите цигара всеки ден са едни и същи. В рамките на месеца можете да изброите около 10 конкретни, повтарящи се ситуации, в които винаги пушите и мозъкът ви е свикнал да свързва пушенето точно с тези ситуации.

В мозъка ви се заформят утъпкани асоциативни пътеки, и всеки път, когато попаднете в такава ситуация на вас ви се допушва. Става нещо като вроден рефлекс – щом застанеш на спирката и вече си запалил. Така поставен в определена обстановка, пушачът винаги изпитва нужда да запали.

Получава се точно като експеримента с кучетата на Павлов. Всеки път, когато им давали храна светвали една определена лампа в клетката. И така в последствие – всеки път когато им светвали лампата, кучетата започвали да отделят несъзнателно обилни стомашни сокове, тъй като за тях светлината значела „храна”

Така при пушача, определена ситуация значи „пуши ми се”.

Каква е причината за това?

Причината е авто-дресировка. Никотинът в организма дресира пушача.

Как така пушача е бил дресиран така добре?

Причина за пушенето – това е нуждата за облекчаване на симптомите на никотинов глад причинени от напускане на тялото от никотина от предната цигара.

И така в ситуациите, в които пушачът запалва цигара, обикновено се оказва, че са след някакъв период в който той не е можел да пуши и никотиновия глад се е обострил. Това е почти валидно на 100% за всички такива случаи. И тъй като живеем в един свят, в който всичко се случва по часовник, повечето от тези ситуации се повтарят всеки ден с точност до минути.

Създава се естествена ритмика за пушене. Всеки пушач знае, че пали сутрин с кафето, после втората е на спирката на трамвая, или с качването в колата, после цигара с колегите преди работа, после цигара след обяд, цигара след среща, цигара на излизане от офиса, цигара на спирката, цигара след вечеря … И така всеки ден – всяка цигара след период на непушене, в определени ситуации – ден след ден.

Така в главата на пушача се заформя модел на навика – всеки път като застане на спирка и му се допушва. Всеки път като излезе от среща му се пуши.

Никотинът дресира пушача точно като куче на Павлов – пушачът получава порив за цигара във всяка ситуация, която мозъка му разпознава като част от модела на ежедневието му. Е това е кратката истина – никотинът дресира пушачите и нерядко определя графика на живота им.

Всичко това много прилича на навик, но всъщност никак  не е. Това е просто цикличен модел на задоволяване никотинова абстиненция, към който тялото и психиката на пушача привикват. За да се убедите в това, просто се опитайте да не запалите в някоя от ситуациите, в които пушите по навик.

Това е за „навика” на пушенето. Преценете за себе си дали е навик.

За да научите още за пушенето можете да се запознаете с онлайн курса ми  за спиране на цигарите „Спиране от раз, for dummies!”.

Не забравяйте че на ваше разположение остава и е-мейл курса „Свобода! При поискване!”, който получавате като подарък за регистрацията за моя бюлетин със статии за подпомагане на мотивацията, подкрепа и помощ за спиране на цигарите.

0 Comments For This Post

1 Trackbacks For This Post

  1. Thomas Says:

    april@onions.journalists“>.…

    good info!!…