Как да се справите със страха от спиране на цигарите

Posted on 26 February 2011 by Vanio Kamenov

Знам, че всички вие с те големи и зрели хора. Живота ви е бил низ от какви ли не предизвикателства. Видели сте какво ли не в житейския си път.

Ако пък не сте такива, значи просто имате късмет :о)

И тъй като вие сте опитни хора, с познания за живот, искам да ви попитам:

Възможно ли е да не спрете цигарите, само защото се страхувате от спирането на цигарите ?

Страшните истории

Звучи малко подвеждащо нали? Няма да крия, във въпроса се съдържа постановката, че вас ви е страх да спрете цигарите. Всъщност ви питам дали този страх е единственото нещо, което ви спира да откажете пушенето?

Не исках да ви подведа, поне не с лошо чувство. Опитът ми подсказва, че основния проблем на спирането на цигарите е именно страхът, който изпитва пушачът, от това което ще му се случи и което трябва да преодолее, когато спре цигарите. За това днес ще се заема с един от тези страхове.

Всички сте чували ужасните истории за никотинова агония, виене на свят, запек и какво ли още не. Не може да не сте чували великата реплика, че веднъж като си бил пушач, желанието за цигара никога не изчезва. Вероятно сте направили много неуспешни опити да спрете цигарите

Дойде моментът да се разправя с тези глупости.

Любопитни ли сте? ОК, продължаваме нататък.

Основния момент за получаване на страхови неврози е една картина в съзнанието на пушача. Той си я рисува в ужасни краски и после сам се страхува от творението си.

Това е следната ситуация:

На него му се допушва, а той не може да пуши.

Историята в главата на пушача, обикновено започва, с лек, но неконтролиран пристъп на паника, минава през агонията на никотиновия глад и намира логическия си завършек в притичване по пижама и с един пантоф до близката будка за цигари. Никотиновия глад едва ли не го е довел до лудост, и той изгубва контрол над себе си и ситуацията.

На фона на тази картина пушачът резонно се чуди – „Струва ли си да минава през всичко това и да се проваля?”

Разбира се такива истории са измислени и основната причина за това е, че те обикновено не се случват никъде другаде, освен в главата на пушача.

Как стоят нещата всъщност?

Всъщност в житейските ситуации, пушачът многократно е изправен пред ситуации, в които има порив за цигара, но не може да пуши. Какво се случва тогава с пушачите?

Широко срещано заблуждение е, че пушачите изпитват никотинов глад, само когато решат да спрат цигарите. Всъщност това не е така – пушачите ежедневно изпитват никотинов глад, дори когато спят. Около 20 до 30 минути след всяка загасена цигара, никотинът в тялото намалява и първите симптоми на никотинов глад вече са налице. Тоест казано просто, през по голямата част от деня пушачите изпитват никотинов глад.

Освен това, през целия ден са в ситуации, когато имат порив за цигара, допушва им се, но не могат да запалят поради някаква причина.

Представете си ситуация на ходене на кино. Хубав тричасов филм. Или ходене на опера, или театър. Или чакане пред лекарски кабинет. Или пътуване със самолет – 5, а може и 10 часа. Или някоя дълга среща в офиса с бизнес партньори или дълги преговори.

Няма начин да не се появи желание за пушене по време на тези ситуации.

Питах по-горе – какво се случва тогава с пушачите? Има ли хора изпаднали в агония? Хора които се тръшват в неистови болки и изпадат в делириум? Някой да е умрял от никотинов глад, и аз да не съм чул за това?

Точно така, няма такива неща. Всеки знае, че никотиновия глад се проявява като леко усещане за празнота над диафрагмата и натрапчиво усещане за несигурност. То не се задълбочава, просто преминава. Понякога се появява на пориви, но никога не е по-различно от това – леко усещане за празнота на д диафрагмата и усещане за несигурност  – нищо повече от това.

Няма физическа болка, няма тремор на ръцете, не се наблюдават даже никакви гърчове.

Напротив, това което се наблюдава е как всеки пушач изтърпява с лекота подобни „ужасни симптоми” на никотинов глад.

Излиза, че всеки един от вас вече нееднократно се е справял със ситуацията от страшната картина: На него му се допушва, а той не може да пуши.

Излиза, че напук на страховете на пушачите, тази картина никак не е толкова страшна и всеки един от вас вече много пъти се е справял с нея.

Всеки път когато ви се случи да получите порив за цигара, докато гледате „умно”,  по време на вътрешноведомствена среща, или сте в болницата, или където и да е, където не можете да пушите – вие се справяте точно със „страшната” ситуация.

Което трябва да ви подскаже нещо много просто и това е първата добра новина за вас, които изпитвате страх:

Справянето с симптомите на никотинов глад е много лесно.

Всеки от вас го е правил нееднократно и следователно не трябва да се страхувате от това. Това не трябва да в пречи да решите да спрете цигарите!

И след като казах, че има първа добра новина, явно следва и втора. Ето я и нея:

След като никотина се изчисти от тялото ви, а това се случва за няколко дни, от 5 до 7 в общия случай, физически вие вече няма усещате никотинов глад.

И така, за да ви го направя като едно подаръче, за размисъл през уикенда, ще опаковам в едно, няколко интересни неща:

-        Физическия никотинов глад се усеща доста слабо, толкова слабо че дори няма да се събудите;

-        Никотиновия глад се преодолява много лесно, без никакви усилия, дори вие в го правите в момента, без да го съзнавате;

-        Никотиновия глад освен че е слаб, лесен за преодоляване, е и временен. Няколко дни след като сте спрели приемането на никотин, вие вече не сте физически пристрастен към никотина.

За това, няма място за страх!

Вземете решение да направите нещо с проблема. Регистрирайте за безплатния мейл курс и информационен бюлетин на nicofree.bg!

0 Comments For This Post

1 Trackbacks For This Post

  1. Спиране на цигарите - за кого е невъзможно? Says:

    [...] лично съм положил много усилия да ви обясня, че те са илюзорни и са породени  от самата ви никотинова зависимост. [...]