История на една зависимост. Или една зависимост – в историята!

Posted on 22 November 2010 by nicofree

Здравейте,

Искам да ви разкажа за себе си и по-специално, моята пушаческа кариера. Така ще можете да да ме опознаете и да решите за себе си, дали можете да вярватe на това, което пиша за спирането на цигарите.

Моето име е Ваньо Каменов. На 33 години. Роден в София, израснал къде ли не.

Бях редовен, активен пушач, в продължение на повече от 15 години. Пуших по кутия, до две кутии на ден.

Първите си цигари запалих под баскетболните кошове на старото ми училище, на възраст около 16. Пропуших от чиста проба глупост, малко любопитство и доза келешлък.

Първите цигари

До този момент бях израснал като спортист. От ранна детска възраст тренирах сериозно, плуване и водна топка. Когато станах на 16, нямах никакви проблеми със стреса, самочувствието или каквото и да е – за това смятам, че в пропушването имаше доза келешлък. Напук на всичко, което бях изградил до момента, бунтарски период.

Спомням си първите си цигари – миризливи, димящи неща между пръстите.

Толкова ми бяха неприятни, че не ми хрумваше, че всички, които в този момент с любопитство дърпаме дим от фаса, след 15 – 17 години ще се чудим от къде ни е дошло. Първите цигари са толкова неприятни, че на никой не му и хрумва, че е възможно да се пристрасти.

Постепенно се превърнах в редовен пушач. Неусетно преминах в групата на тези, които редовно си купуват цигарки. Когато имаше пари, пушех от хубавите, когато нямаше – от много гадните, но вече пушех всеки ден.

Никога не се замислих, защо, когато нямам пари за хубави цигари, си купувам от евтините и гадни на вкус.

„Хубавите години”

От 1995, вече в университета, имах и моята първа работа на заплата. Двойно напрежение – първи стъпки в академичния свят и прохождане в IT бизнеса. И на двете места много се пушеше. Вече свързвах успокоението от стреса с цигарите. Мислех си, че ми помагат да се успокоявам и концентрирам. Така и не се замислих как се справят със стреса колегите, които не пушеха. Тогава бяхме много млади и много издръжливи – никога не се и замислих, че цигарите вредят на здравето ми. Все още си мислех, че пушенето е по-скоро съпътстващ навик, отколкото някакъв проблем.

Първите ми опити да спра цигарите датират от времето, когато студентският живот приключи. Естествено подходих много наивно отначало – та аз не бях пристрастен, това е просто навик, от който трябваше да се откажа.

Изненада! Оказа се, че няма да стане толкова лесно. Веднъж не пуших цял месец, веднъж няколко седмици, а после даже повече от два месеца. Всеки път си намирах по някое страхотно оправдание да започна наново. Всеки от вас познава много добре оправданията – няма да ви давам нови идеи. Всеки опит ме караше да си мисля, че нещо не е наред с мен, но тогава вече живеехме на високи обороти и време за анализ нямаше много.

„Как да спра?”

Няколко години след това се започна с опитите за спиране на цигарите „от първи януари”. Имам на колана си скалповете от поне три такива опита – кой от кой по-успешен … За около седмица – две …

Големия шок в „кариерата” ми на пушач беше, че един от приятелите ми, който пушеше много повече от мен, ги спря от раз.

В този момент бях близо до отчаяние – такъв страстен пушач спря от веднъж, а аз, дето се мисля за спортист, волева натура – капитулирам като малка лигла пред хартиените цилиндърчета. „Явно не ми достига воля”- мислех си тогава.

Последваха опитите с никотинови заместители. Хапчета – колкото повече гълтах, толкова повече ми се пушеше. После опитах с електронна цигара – само никотин, без катран, колко хубаво. Изглеждаше толкова добра идея. Пълен провал – захвърлих пластмасовото устройство и се върнах на цигарите с нова стръв, решен да ги унищожа до една.

Агонията с опитите за спиране на цигарите продължи с години. На моменти, буквално се мразех, дълбоко в себе си, когато запалвах поредната цигара – чувствах се като безгръбначно мекотело. На моменти се примирявах със съдбата си – явно щях да бъда пушач, до края на живота си. И всичко това се  редуваше, по няколко пъти на ден. А вечер примирено си допушвах кутията за деня, и нерядко разопаковах нова. Спомням си как казвах на съпругата си – „Ние с теб няма как да спрем цигарите! Просто не виждам как ще стане това …”

Намирах всякакви обяснения защо съм станал такъв пушач. Бях напълно убеден, че животът ми без цигари ще е един постоянен ужас. Беше ме страх само да си помисля за спиране на цигарите. Страх ме сковаваше,  само да остана без цигари – веднага, на бегом, ако трябва в 2 след полунощ, на куц крак, по пантофи, аз тичах да си купя нова кутийка с малките ми приятелчета. Страхувах се, че ако спра да пуша, цигарите ще ми липсват цял живот.

Жалка картинка, общо взето.

И така, до началото на година 2010.

Откритието

Вече бях семеен мъж, дъщеря ми – почти на 2 години. Щъкаше навсякъде, а за да пуша ми се налагаше да се крия на балкона. Детето искаше да си играе с мен, а аз седях от другата страна на стъклото и дърпах поредния фас, докато изпусках едни от най-сладките моменти за общуване с малката си дъщеричка. Чувствах се като тъпо магаре, застанало между две купи сено. Раздразнението ми от самия мен, нарастваше, а с това правопропорционално нарастваха и цигарите, които пушех. Колкото повече се ядосвах, толкова повече ми се пушеше, и толкова повече се отчайвах и ядосвах – пълен затворен кръг.

Бях изчел всичко. Всичко, което претендираше да помага на хората да откажат цигарите, да ги мотивира, да ги подкрепи и окуражи …

Почти всичко, което изчетох, изгледах или чух, не ми свърши никаква работа. Колкото повече се образовах в здравните проблеми на пушенето толкова повече ми се пушеше.

Колкото повече четях, толкова повече ме беше страх да спра да пуша.

Колкото повече се образовах – толкова повече бях сигурен, че жертвата да спра цигарите няма да си струва мъките, през които трябваше да мина

Ужас …

Един ден, след много четене, мислене и говорене с хората по въпроса, един хубав ден, ми просветна отговора на въпроса „Защо пуша?”. Беше толкова просто, че чак се учудих че съм го забравил, въпреки, че през цялото време съм го знаел.

Отговорът на този въпрос е само един, и той важи за всички пушачи на света. В първо лице, отговорът звучи така: „Защото съм зависим от никотина!”.

Малко след това, това прозрение нареди пъзела, преобърна начина ми на мислене към цигарите и всичко си дойде на мястото. Вече нямах желание да пуша.

Така цигарите се спират точно за един ден. Просто си настроен за едно голямо „СТИГА ТОЛКОВА!”.

Една последна цигара.

Не сбогуване с приятел, а по-скоро „майната ти, завинаги!”. Все едно сте хванали досаден плъх в капана и го изхвърляте – майната ти, гадина …

Физическите симптоми на никотинов глад изчезнаха след 5-7 дни. През това време мозъкът ми правеше номера за да запаля цигара, а аз се забавлявах на мисловните си лупинги. Само след 5 дни, всичко това изчезва.

Дойде моментът на еуфорията – когато разбираш, че си спечелил, толкова лесно, една война, която си водил неуспешно с години. Спечелил си свободата си. Вече не зависиш от цигарите, не зависиш от никотина. Процеса е необратим, тъй като няма усещане за жертва, няма усещане, че нещо липсва. Започва новия живот – пълен кеф.

Можете да се доверите на опита ми!

Аз бях там. Бях пушач, с години. Бях пристрастен, редовен пушач, в продължение на 15 години. Имам повече от десет сериозни опита за спиране на цигарите, преди да уцеля единствения лесен и сигурен начин на мисловна настройка, в който НЕ се изискват:

  • силна воля,
  • фалшиви стимули,
  • никотинови заместители,
  • хипноза, електрошок или поне лоботомия.

Моята съпруга спря да пуши седмица след мен. Животът стана прекрасен.

Месеци наред, след като спрях цигарите, аз направих много усилия за да систематизирам всичко, което знам за отказването от цигарите. Месеци наред ми трябваха за да задълбоча познанията си и да ги обогатя с познанието на най-големите капацитети в областта на спирането на цигарите. Много време посветих и на това, да адаптирам всичко, което знам, за българските условия, начин на живот и манталитет.

Знам, че има много пушачи, които са на същия кръстопът, на който бях и аз, само преди година. Искам да им подам ръка. Искам да им покажа един лесен начин, който решава всички проблеми. Искам да им предложа моята подкрепа и окуражаване.

Не се колебайте и се регистрирайте в www.nicofree.bg . Чрез регистрацията си ще получите достъп до конкретна методика за отказване на цигарите. Ще ви изпратя няколко мейла с конкретни обяснения и инструкции. Ще можете да прочетете как да откажете цигарите леко и с усмивка на уста.

Ако вие искате, аз мога да ви помогна.

Пожелавам ви УСПЕХ!

2 Comments For This Post

  1. Цветелина Says:

    Здравейте Ваньо Каменов,

    изчетох целият ви блог, и бих го препоръчала на всички пушачи в България.
    Метода/ психологията, който описвате е абсолютно същият като на Allen Carr “Easy way”, но това, което го отличава от неговият, е начинът, по който ти подхождаш към читателя, и това, което е най-ценно поне за мен, е че ти даваш практически насоки, как да се справим, за да не попаднем в никотиновата зависимост отново – нещо, което в книгата и метода на Allen Carr го няма.

    Изключително ценнен блог и изключително много труд вложен в него.. нещо, което не само заслужава уважение, но заслужава и да бъде високо оценено, както морално, така и материално.

    “Методът” действа – лесно, безпощадно.. за постоянно. И е единственият правилен ключ за отключване на вратата от клетката на живот в наркомания, към простора на живот, изпълнен със свобода..

    Благодаря за този блог.

    Пожелавам ти успех във всяко твое начинание!

    Приятелски поздрав
    Цветелина

  2. Vanio Kamenov Says:

    Ако съм бил от полза, това ме прави щастлив :о) Благодаря , Цветелина, за добрите думи !

8 Trackbacks For This Post

  1. спиране на цигарите Says:

    [...] За да решите дали да ми вярвате, можете да прочетете за моята пушаческа кариера. [...]

  2. Спиране на цигарите с мислещи шапки! Всичко необхдимо за мисленето. Says:

    [...] За да решите дали да ми вярвате, можете да прочетете за моята пушаческа кариера. [...]

  3. Подарете си спиране на цигарите -За Коледа! Ето как: Says:

    [...] Разчитайте на мен! [...]

  4. Как да се справим едновременно със спиране на цигарите и Коледна умора? Says:

    [...] така, затварям за Коледа. Аз съм един от тези, които имат сериозен проблем с [...]

  5. Пропушването – воля. Спирането – личен избор! Says:

    [...] после за един ден загубиш цялото си желание да пушиш и спираш цигарите. Така че просто ще ви кажа нещата, такива каквито са, а [...]

  6. Спирането на цигарите – като на война! Says:

    [...] да се запознаете с моята история и да прочетете всичко което трябва да знаете за [...]

  7. Спиране на цигарите – третият месец? Наистина ли е критичен? Says:

    [...] не представлява нищо повече от словосъчетание за вас. Аз лично не само, че не си спомням кога са минали трите месеца, [...]

  8. Електронна цигара – митове и легенди! Част 2 Says:

    [...] За да решите дали да ми вярвате, можете да прочетете за моята пушаческа кариера. [...]