Мили спомени с цигари. Само спомени.

Posted on 24 October 2010 by Vanio Kamenov

За да не останете с впечатление, че съм се фиксирал само върху отказване от цигари, реших да  ви разкажа няколко дреболии за времето, когато животът ми беше свързан с цигарите.

Тази сутрин съм решил да си припомня някои мили спомени от времето, когато бях редовен пушач. Мили спомени, свързани с цигарите, които не ми се иска да забравям.

Случвало ли ви се е да си седите с цигара в уста, запалена или незапалена, и тя да залепне, за устните ви, без да се усетите. На мен ми се е случвало, защото имах този навик, да си държа цигарата в устата.  Хартията на филтъра дръпва влагата от устните ви и се залепя доста силно. От тук натам има два варианта, всеки ги знае, и двата неприятни.

Ако цигара е незапалена, когато решите да я вземете с ръка от устата си, тя отказва да се отлепи лесно и ви дръпва здраво за устната, понякога до кръв.
Ако обаче цигарата е запалена, вие посягате с два пръста и когато тръгнете да я махате, пръстите ви се плъзват по дължината, вие инстинктивно стискате, но хващате здраво точно огънчето, в края на цигарата.
За щастие кожата на пръстите ми не е от деликатните и нямам трайни белези от изгаряния.

Друг мил спомен от хубавите времена – пушене в леглото. Който пушач не е правил това, той за мен не е истински пушач. Да палнеш една цигарка в леглото, да тръскаш пепел наляво надясно. Това е върхът на бунтарството и бохемския живот. А в комбинация с кафенце, идилията става пълна. Всичко това обаче приключва с крясъци, когато огънчето от цигарата падне на крака ти, а ти скочиш рязко и си разлееш кафето върху новия латексов матрак. Все още не мога да забравя колко тъпо се почувствах когато гледах петното от кафето, попило дълбоко, че чак течащо от долната страна на матрака. Красота в сюрреализъм. Или обратното.

Разбира се, пушенето в леглото крие и други рискове. Доказателство за това са два белега, които имам на дясната си ръка, от вътрешната страна на бицепса. И двата белега са от изгорено с цигара, и двата белега са направени по един и същ начин – по невнимание, при пушене в леглото – и са направени през голям период от време. Това освен, че показва как не се уча от грешките си, показва че съм упорит и всеотдаен, що се отнася до някоя голяма глупост. Верен на клишето за палене на цигара след интимност, аз успях да се изтатуирам с огън и боен вик, на два пъти. Естествено нямам никакъв спомен за конкретните интимности, но белезите от цигара на ръката ми са безспорно доказателство, че съм правил секс.

Да  напуснем спомените от леглото и да се впуснем в кратко пътешествие.

Мальовица. 45 геолози атакуват хижата, решени на всяка цена да отпразнуват празника на СУ на висока надморска височина и приповдигната атмосфера. За съжаление, въпросната приповдигната атмосфера, в началото се тирилинкаше затворена в разнообразни бутилки, разпределени твърде неравномерно в багажа на носещите ги към хижата. Всеки от нас беше твърдо убеден, че точно неговата раница и допълнителен багаж са най-тежки. Бях си купил нов полар – гордостта на поларопроизводството, по времето, когато дрехите не се шиеха в Китай. А в Тайланд.
Стигаме горе, до хижата. С помощта на няколко глътки от атмосферата в едно от шишетата ми, успявам да е кача в първата тройка. Слънце пече, снежец е навалял, красота. Пушаческия закон гласи „Ако нещо ти се струва много готино, веднага го съсипи, като запалиш цигара!” И аз естествено паля цигара, изтягам се на раницата си и притварям очи. Дръпвам два пъти и се унасям в лека дрямка.  В този момент, огънчето от цигарата се откъсва и полита надолу. По пътя си то среща първо ръкава на полара ми. Разбира се, пробива безпроблемно и продължава, среща ръката ми, и тук аз разбирам, че нещо се случва. Огънчето ме опарва, аз се отръсквам и то пробива нова дупка в ръкава ми, за да се приземи върху панталоните ми … Новият ми полар се сдоби с две дупки за вентилация, само в рамките на две секунди.

Ето ви малка част от милите ми спомени с цигари. Споделете и вашата история.  Споделете тази история с някого. Можете да направите и вие така, че подобни неща да останат само спомени. И нищо повече :о)

Comments are closed.